Цветан Лазаров – вторият баща на българското авиоинженерство

Професор Цветан Лазаров е един от малко познатите българи, посветили живота си на българската авиация и самолетостроене. Той и неговият съвременник Асен Йорданов неслучайно носят прозвището „баща на българското самолетостроене“. И докато Асен Йорданов създава първия български самолет, Цветан Лазаров произвежда най-много конструкции на български летателни апарати (общо 13), сред които е и първият български пътнически самолет.

Цветан Лазаров е роден на 25 февруари 1896  г. в гр. Плевен, в семейство на пощенски чиновник. Учи в родния си град и в София. През 1918 г. се записва в Аеропланното училище в Божурище и след кратка служба като пилот постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург, Германия. Там Лазаров специализира в областта на самолетостроенето и двигателите с вътрешно горене. Самият той казва, че е искал да практикува в чужбина, но това не се осъществява, и българският инженер е принуден да се върне в родината си.

На 17 декември 1926 г. Лазаров постъпва в конструктивния отдел на Държавната аеропланна работилница (ДАР), Божурище. Там той става част от екипа на Херман Винтер – германецът, който дава началото на българското самолетостроене. Самият Винтер казва: „Те (Лазаров и капитан Бандев) искаха да повишат техническото ниво на самолетите си и да строят в страната нови самолети със собствена конструкция.“ Така Лазаров започва първия си проект – безмоторен самолет, наречен „Дрангов“ на герой от Илинденско-Преображенското въстание и борбите за национално обединение. В ДАР Божурище Лазаров работи само шест години, като там създава своята първа самостоятелна конструкция на учебен едномоторен самолет - ДАР-6. Разработени са два прототипа и въпреки че функционират идеално, ДАР-6 остават единствено прототипи.

През 1932 г. Лазаров за кратко е назначен като технически директор на българо-италианската самолетна фабрика „Български Капрони“, гр. Казанлък. Там той конструира учебно-тренировъчният самолет КБ-3 „Чучулига-1“ и подобрената конструкция на самолет КБ2-А, който дори влиза в серийно производство.

През 1936 г. Лазаров се завръща в ДАР Божурище, където оглавява конструкторския отдел. На основа на конструкцията си на ДАР-6 и заимстване от конструкциите на немски самолети, българският инженер създава ДАР-9 „Сингер“. ДАР-9 е пуснат за серийно производство през 1941 г., като са създадени общо 42 броя. Първите шест са конструирани в ДАР Божурище, а останалите – в Държавната самолетна фабрика (ДСФ), гр. Ловеч.  През 1941 г. под ръководство на Лазаров е създаден многоцелевият боен самолет ДАР-10А „Бекас“, който въпреки че надминава очакванията на екипа, при тестване се разбива.

През 1942 г. Цветан Лазаров отива в ДСФ Ловеч, където е назначен за главен инженер и конструктор. Това е най-продуктивният период на инженера. Под негов патронаж се произвеждат самолетите ДАР-9; ДАР-10Ф (прототип на ДАР-10А „Бекас“); сглобява се Авиа-135 и се ремонтират немски и руски самолети.

През 1946 г. Югославското въздухоплаване обявява конкурс за двуместен тренировъчен самолет. Отправена е специална покана за участие към България и задачата се дава именно на инж. Лазаров. Той завършва самолета само за 40 дни и печели второ място. Конструкцията, с която участва България, носи инициалите на създателя – ЛАЗ-7, като по поръчка на Югославия са произведени два прототипа (ЛАЗ-7-1 и ЛАЗ-7-2). Първият е изпратен, но ЛАЗ-7-2 остава в България поради обтегнати политически отношения. Въпреки това ЛАЗ-7-2 намира своето приложение като прототип на ЛАЗ-3 (учебно-боен самолет за Военновъздушните сили).

Инженер Лазаров продължава с конструирането на ЛАЗ-8 – първият български пътнически самолет с 4 места, който преминава успешно летателните тестове, и на 1 май 1949 г. прелита над провеждащата се манифестация. Цветан Лазаров започва и проект за ЛАЗ-7М (учебно-военен самолет, прототип на ЛАЗ-7), който е довършен и доусъвършенстван от инж. Кърлов. От ЛАЗ-7М  са произведени общо 150 броя за нуждите на Военновъздушните сили. Това е и последният сериен самолет, строен в България. Към серията ЛАЗ са произведени и още конструкции като ЛАЗ-10Х; ЛАЗ-11; ЛАЗ-12 и др.

Освен като конструктор на самолети, Лазаров същевременно е и ръководител на катедра „Самолетостроене” в периода 1948-1954 г. към Държавна политехника (днес Технически университет) в София. Така той получава титлата професор, като при него успешно завършват обучението си 127 аероинженери. Лазаров е и първият, който поставя основите на научните аеродинамични изследвания в България.

Въпреки успеха, който постига, Лазаров среща и спънки по пътя си към върха. Основно проблемите му са свързани с липсата на поръчки, когато е началник в ДСФ Ловеч. Постепенно самолетната фабрика се превръща във фабрика за производство на селскостопански машини, машини за шлайфане на цилиндри на мотори и дори за производство на железни стълбове за електрификация. Благодарение на Лазаров обаче фабриката за самолетостроене е спасена чрез успешното представяне на неговия проект в Югославия.

Професорът не е съгласен и със задачите му възложени от Военновъздушните сили, а именно да превърне учебните самолети ЛАЗ в бойни машини, предназначени за бомбардиране. Добавянето на все повече и повече въоръжение води до провала на първия прототип на ЛАЗ-7. Самият Лазаров заявява: „На мен ми бе дадено задание да направя учебен самолет. Направих го. След това поискаха да му сложа две картечници. Сложих му ги. Под крилото монтирах и бомбоносач за 100 кг. бомби. Поискаха да оборудвам самолета за нощно летене. Оборудвах го. Ако ми бяха казали да му сложа звънче, и това щях да му сложа. Но това вече не е самолет за обучение на летци.“

По-късно възниква и спорът, че самолетите от серия ЛАЗ нямат право да носят инициалите на създателя си. Същото се отнася и за самолетите ДАР-6, ДАР-9 и КБ-3, които имат надписи LZ. Това възражение се поражда поради факта, че машините са изработени от екип от конструктори, и е неправилно да бъдат наречени с част от името само на един човек. Въпреки това и до днес кодът за разпознаване на българските полети в Международната организация за гражданска авиация носи инициалите на Лазаров - L. Z., което според някои критици е заради самонадеяността от страна на инженера.

Цветан Лазаров умира на 13 януари 1961 г., като оставя недовършен проекта си за ЛАЗ-14. Чертежите изчезват и се носят слухове, че от тях се появява най-успешният за времето си учебен самолет – Л-29.

Цветан Лазаров получава титлите инженер, полковник, технически директор и професор, заради своята всеотдайност и устременост към развитието на българската авиация. Той е автор на 13 проекта за самолети, от които един за вертолет и един за безмоторен самолет, участва в Първата световна война, а последната марка български самолети носи неговото име. Мястото, което дава тласъкът, шанса на инженера за неговото развитие е именно Държавната аеропланна работилница в Божурище, където Лазаров прави своите „първи стъпки“ в авиоинженерството. Цветан Лазаров е един от онези забравени, но знаменити личности, които чрез своите високи цели, мечти и идеали пишат историята на България така, че тя да бъде повод за гордост за нас и бъдещите поколения.