Има неща, които ни вълнуват по един чист, невинен и детски начин. Точно такова вълнение изпитвам докато пътувам в България. Предложиха ни възможност от училище за екскурзия до Банско. Бях истински щастлива, когато предадох декларацията от родител, защото това беше последната стъпка към записването.
Родителите ми ме изпращат до автобуса и заедно с моята приятелка се настаняваме на една седалка. Да кажем довиждане на родителите не е толкова лесно, като се има в предвид това, че никога съм се отделяла от тях за толкова време. Но вълнението в случая играе голяма роля и спомогна за привикването към различната среда. Да пътуваш на далечно разстояние е нещо толкова уникално. Осъзнах го още в началото, докато гледам красивия изгрев. Типично по детски, отваряме малките си ранички, пълни със сандвичи и кроасани.
Пътят се оказа доста изморителен и продължи от рано сутринта до късният следобед, но въпреки умората, това не попречи пътят ни да е изпълнен с глъч и смях. Все пак си представете пълен автобус с деца от началното училище. Първото нещо, което ми направи впечатление- минаваме по път, който играе роля на границата на две планини - Рила и Пирин. Пред нас се извисява нещо велико. Единственото нещо което си повтарям през цялото време е колко уникално е това, което виждам. Споменът ще остане ясен завинаги и всеки път ще повтарям същото. Когато пред нас се появяват такива гледки, за момент всички спират да говорят, за да гледат възхитени колко красиво нещо е природата. Нашата природа, нашите планини. Това са моментите в които си даваме сметка, защо от малки учим стихотворения като „Аз съм Българче“ или „Де е България“ . И не само. Още от малки трябва да сме научени да ценим природата си.
През целият път ставаме свидетели на гледки, които спират дъха ни. Когато автобусът достигна крайната си точка - Банско дори изпитваме леко разочарование, защото не знаем какво точно ни очаква и пътуването е толкова интересно, че ни се иска пътят да е безкраен. Когато автобусът ни остави до хотела, аз отново съм свидетел на нещо невероятно. Мостче, от което не пропускаме да погледаме бурната река, блъскаща се в камъните от силното течение. И пред нас Пирин планина. Имаме късмета с нас да има учителка по география, която пробужда в нас интереса да разберем все повече и повече за мястото на което сме. И някак си по детски, интерпретирам нещата, които тя така гордо разказва.
След настаняването в хотела, ни очаква доста вкусна храна. Все пак това е важна част от едно пътуване. Първият ден премина така. На сутринта нетърпеливи, ставаме от леглата, преливащи от енергия да видим и разберем повече.
След закуска, имаме около половин час да се оправим и да се съберем пред хотела, за да се качим в автобусите. Не знаем какво ни очаква и за какво да бъдем подготвени, но единственото, което знам е, че можем да очакваме нещо изключително интересно. Пътят продължи може би около час. Пристигаме до нашата дестинация - Бъндеришката поляна. Времето е изключително приятно, пролетта е в разцвета си и съответно всичките растения. Всичко е цветно, свежо и красиво. Госпожите ни разказват интересни неща за някои от цветята, които виждаме, защото повечето са характерни точно за тази област и ние не сме ги виждали никога. За обяд имаме приготвени от хотела сандвичи и след като ги изяждаме, продължаваме нашата разходка.
Следващото нещо, на което се възхищаваме е най-старото иглолистно дърво в България - Байкушевата мура. Всички се нареждаме с желанието да обгърнем дървото с ръце, нещо, което със сигурност почти всеки турист е опитвал. След много снимки и шеги, се запътваме към автобуса. Прибираме се в хотела и вече е време за вечеря. Така неусетно мина целият ден. За жалост, пролетта не изневери на себе си и този път и втория ден го прекарваме затворени в хотела, заради силният дъжд навън. Но това не ни попречи да се забавляваме и да се възползваме от свободното си време като се съберем, играем на различни игри и плуваме във вътрешният басейн на хотела. Времето прекарано заедно с другите е наистина ценно.
Третият ден пък прекарваме в Банско. Там посещаваме наистина интересни места. Най-интересното е църквата „Света Троица“. На това място се усеща една изключителна магия. И всичките музеи, които посещаваме са наистина вълшебни и без съмнение, бих ги посетила пак. На места като тези, за момент забравяме за времето, то спира и просто се впускаме в уникалното преживяване. Центърът на Банско е изключително чист и спретнат. Самият град има един възрожденски, типично български вид. И това не е случайно. Колко велики българи са родени там. Българи, дали живота и душата си за България по един или друг начин.
Учителите не пропускат да ни споделят за Паисий и неговото дело. Пред неговия паметник стоят едни деца, които неосъзнато дават почит пред човек, за когото току що разбират. Но в такива моменти, без значение дали сме малки или големи, ние просто се чувстваме българи. И с пламъка в очите на хората от които взимаме пример - учителите, се учим да говорим с такава гордост за нашите предци.
Разглеждайки къщата на Вапцаров, разбираме много и за него. Тези знания няма да избледнеят с годините, а напротив, ние ще разширяваме знанията си и те ще будят интерес в нас винаги, за да можем да израснем като родолюбци, заинтересовани от своята история. За жалост, това е последният ни ден в Банско.
Тръгваме на следващата сутрин, но имаме едно последно място за посещение. То със сигурност не е за изпускане и всеки един българин е чувал за него - Рилският манастир. На това място се чувстваш истински свободен. С въздуха, който дишаш, с гледката, която виждаш. „Сега съм у дома. Наоколо планини и върхове стърчат; гори високи, диви шумят; потоците, кристални и пенливи, бучат - живот кипи на всичките страни. Природата отвред, кат майка нежна съща, напява ми песен, любовно ме прегръща.”.
Според мен това е чувството, което изпитва всеки един българин в този манастир. Вазов умее да възхвалява по един истински начин всичко българско и много често той описва не само неговите виждания, но и нашите. Кратко и ясно се разбира какво е усещането да посетиш Рилският манастир. Това е последната, но със сигурност не на последно място, вече любима забележителност, която посещавам. Въпреки крехката си възраст, тази екскурзия успя да събуди в мен интереса към българската природа. Тя наистина е нещо уникално. На всяко едно място, аз се чувствам безсилна и осъзнавам колко малки сме ние и колко велика е нашата природа. Но ние сме пряко свързани с нея и от нас зависи да я съхраним такава каквато е, за да не лишим поколенията занапред да й се наслаждават така, както сме го правили всички ние.
Общото минало е един от най-ясните белези на една нация |
Материалът е изготвен от Саня Славчева, ученичка в ПЕГ „Йоан Екзарх“, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин