В един хубав августовски ден, с групата ни по народни танци „Българче“ заминахме за Фестивала на Народната носия, който се провежда в село Жеравна.
Тръгнахме рано сутринта от село Челопеч, като всички бяхме заредени с добро настроение и с очакване на много хубави емоции, които ще ни се случат там.
Пътуването в автобуса премина весело, всички се смеехме и шегувахме, пеехме песни и неусетно пристигнахме в гр. Сливен. Настанихме се в хотела, в който щяхме да пренощуваме, след което имахме свободно време да се разходим из града и да видим някои от неговите забележителности.
В ранния следобед, след разходката ни се върнахме в хотела и се приготвихме за фестивала, като всички бяхме в народни носии от различни фолклорни области.
Отпътувахме за Жеравна, като по време на пътя се наслаждавах на красивите планински пейзажи на Котленския балкан.
Пристигнахме в селото и като че ли се върнахме назад във времето. Жеравна има уникални старовремски къщи и калдаръмени улички, които допринасят за автентичната атмосфера. След като се полюбувахме на красотата на живописното балканско селце, се отправихме към местността „Добромерица“, в която се провежда фестивала. Самата местност се намира на хълм над селото, в борова гора с обширни поляни.
Влязохме през импровизиран вход и се сляхме с тълпата от мъже, жени и деца, всички облечени в народни носии. народна музика, чуваше се звън на чанове и от време на време отекваха гърмежи от пищови на „войводи“.
Всяка една от поляните представляваше сцена, на която се пееха песни, играеха се танци и буйни хора.
Из въздуха се носеше аромат на вкусни български ястия, които събудиха апетита в нас, и аз с някои от моите приятели решихме да опитаме от тях. Хапнахме и обиколихме сергиите, на които се предлагаха различни сладки неща, сувенири, керамични изделия, ракийка и винце.
По-късно, на голямата поляна, която е и основна сцена на фестивала, всички се включихме в голямото хоро. Играхме много и различни хора, като лично аз много се забавлявах, бях пълен с енергия и се чувствах щастлив.
Особено голямо впечатление ми направиха кукерите, които запалиха голям огън и с дрънченето на големите си звънци прогониха злото.
Всичко продължи до късно през нощта, изтощени от танците, хубавите емоции и цялата глъч, трябваше с нежелание да отпътуваме към гр. Сливен, с което нашето преживяване от неповторимия празник приключи.
Този фестивал остави ярък и незабравим спомен в моето сърце. Той е уникален по неговата си същност, защото допринася за съхраняването на българските традиции и обичаи!
Материалът е изготвен от Димитър Павлов, ученик в СУ „Саво Ц. Савов", гр. Пирдоп, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
Снимки: Минко Пеев, Петко Станчев, Симона Цонева, личен архив на автора