И днес съм горд, че съм българин!

Есе на Христина Цонкова, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград

„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин...“

Паисий Хилендарски

Вече няколко години, опознавайки много култури, срещайки се с хора от различни националности, запознавайки се с нови и необятни страни, все повече започнах да осъзнавам, че няма по-невероятна страна от България! И съвсем не твърдя това с изкуствена патетика. Горда съм, че съм част от нашия силен и славен народ, и имам доказателства, че е такъв. Разбира се, България днес има и своите недостатъци, но те по никакъв начин не изместват преимуществата й.

Трудно е да обхвана всичко, с което се гордея, въпреки това ще спомена най-важните и сигурни неща, които са ме убедили и продължават да ме убеждават, че трябва да се гордеем с това, което сме, със страната, в която живеем.

Няма как да не започна с най-важния за мен аспект от усещането ми за национална идентичност и това е българската история. За да сме сега това, което сме, България е преминала през всичко - както казва патриархът на българската литература - „дни на борба горда, о, дни на паденье“. Освобождението след около 500 години под османско владичество показва колко жертвоготовни са били хората, за да рискуват живота си и този на близките си в името на родината. Дори и само имената на борци и революционери като Ботев и Левски пораждат у нас чувства на гордост и повод за размисъл.

Не се замисляме, но хората, заради които днес можем да четем и пишем на нашия собствен език, с нашите собствени букви, са светите братя Кирил и Методий и техните ученици. В този ред на мисли, не много от нас си дават сметка, че древната ни писменост и култура ни правят по-силни и единни като народ, защото „голи са без книги всички народи“. А народ, който има свои букви, е силен и горд. Затова в Деня на народните будители празнуваме делото на българските просветители и книжовници, които са се грижили за възраждането и запазването на нашия дух и стремеж към просвета, свобода и съществуване.

Особено чувство на гордост в мен поражда и българският фолклор - обичаите и традициите, националните български облекла и музиката. Вдъхновяващо в техните мелодии и шевици се преплитат векове на разцвет, война, робство, вяра, морал, борба за свобода и майсторско изкуство. Пъстри са българските шевици, както е пъстра с многообразието си и българската природа.

Красивата и необятна в разнообразието си природа е повод за възхита и гордост в душите на българите. Не един поет е възпявал райската красота на земите ни. Всеки път, когато гледам през прозореца от моя дом и виждам планините, които ни заобикалят, като пътувам до различни градове и селца, осъзнавам, че няма страна с по-пъстра и причудлива природа. Българските земи са плодородни и върху тях растат полезни за здравето ни растения и билки, техните недрата крият различни природни богатства. Удиввително е как такова богатство и разнообразие е събрано на толкова малка територия. Земята ни наистина е същински „земен рай“!

Повод за гордост можем да открием не само в миналото, традициите и природата, но и в бъдещето на България - в нейните деца. Няма как да не се гордеем с постиженията на български ученици в международни състезания и олимпиади. В днешно време не е трудно да се намерят и множество младежки проекти и доброволчески инициативи. Освен това, всеки студент в български университет получава правото да участва в културен и образователен обмен по програма „Еразъм +”, както и европейска стипендия за постижения, което улеснява пътуването и опознаването на нови култури. Естествено, има какво да се желае по отношение на квалификацията на педагогическите кадри и някои остарели методи на обучение.

Горда и щастлива съм, че има все повече българи, които ни славят както по света, така и у нас. Всички сме чували за успехите на нашите спортисти като Григор Димитров, Станка Златева, Ивет Лалова, „златните момичета“ от националния отбор по художествена гимнастика и много други. Това са хората, които работят и тренират неуморно денем и нощем, за да представят България на ниво.

Дотук със стандартните поводи за гордост. Да, природата е чудесна, ако имаме очи да я видим. Да, историята е велика, ако можем да се поучим от нея. И пак да - културата, езикът ни, фолклорът и успелите българи ни показват, че и „ний сме дали нещо на света“.

Но чували ли сме за обикновените герои, за всекидневната доброта и за дребните геройства, които се случват по тези земи постоянно, но не са отразявани в медиите, а правят България и българите велики? Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така. Наясно ли е обществото, че деца представят България на международни турнири по речи и дебати на английски език, а парите за пътуването си събират сами, като продават собственоръчно приготвени кексчета и сладки? Винаги е по-лесно философски да се измърмори, че в България „нищо не става“.

Завършвам това есе, уважаеми читателю, българино, с надеждата да се почувстваш малко по-горд от факта, че си част от този народ. Защото няма причина да се срамуваме с националната си принадлежност, а напротив. Трябва да разпространяваме своите знания, традиции, възходи и култура, както по света, така и у нас. И е хубаво да се научим да сме малко по-концентрирани върху хубавото, върху новото, понеже хубаво има всеки ден, а не само в старите книги, поводи за гордост - също, но ако човек не желае да ги види и приеме, как тогава ще е горд, че е българин?

Материалът е изготвен от Христина Цонкова, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимка: www.flickr.com

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"