Няма българче, което да не знае коя е баба Илийца. Вазовият разказ „Една българка“, чиято героиня е тя, впечатлява учениците още от ранна детска възраст.
Кой ли като ученик не се вълнувал от смелостта на тази жена, която в най-драматичния за Врачанския балкан период – дните, в които под връх Вола загива войводата Христо Ботев, а дружината му е разбита от турци и башибозук – рискува спокойствието си и безстрашно полага усилия да спаси живота на един от Ботевите четници.
През 1876 година след гибелта на Ботев, вярната му чета се спуска от местността Клено, по каменистия път през живописната местност Погледец, над Челопек към река Искър, където при завързалия се бой пада убит подвойводата Перо Херцеговинеца.
След освобождението, един от първите, които идват по Ботевите места е патриархът на българската литература Иван Вазов. Той тръгва от Черепишкия манастир да търси лобното място на войводата. Истински омаян от красивата природа и забулените в тайнственост легенди за българските хвърковати лъвове, той сътворява неповторимите си стихове и двата емблематични разказа „Една българка“ и „Дядо Йоцо гледа“.
През 1899 г. Иван Вазов публикува своя разказ „Челопешката гора“. Той е фрагмент от летописа му за националните изпитания на българския народ – преломната за нацията пролет 1876 г. – гибелта на Ботевата чета.
Посочването на датата, на фигурите в историческия сюжет, очертаването на географска карта на събитията изграждат документалния план на творбата. Това е разказ за съдбата на малцината оцелели четници, но и за изпитанията на една българка, която се среща с един от тях, и която в рамките на една нощ преживява цялата гама от чувства, съпътстващи героичната й постъпка – да помогне на един изпаднал в беда българин.
Ето защо малко по-късно Иван Вазов преработва творбата си и тя вече е с ново име „Една българка“. Тази рязка промяна в заглавието има своето значение. Вазов осъзнава, че не челопешката гора е идейно-емоционален център в творбата, а една жена – смела, всеотдайна, жертвоготовна, която преминава през трудни изпитания и големи опасности и се доказва като велика родолюбка и изключителна българка.
Представата за баба Илийца писателят изгражда още в първа и втора част на разказа. Героинята преодолява безпокойството от смутното време и се устремява към доброто, водена от обичта си към внучето, любовта към ближния и дълга към народа, на когото принадлежи. Тя, бедната и отрудена селянка, проявява невероятна целеустременост и твърдост, християнско милосърдие и отзивчивост към болките на другия, сърдечна доброта и будно национално самосъзнание.
Вазов дава оценка на нейното поведение и на нравствените й качества веднага след заглавието чрез мотото, което съдържа един възторжен израз: „Аферим, бабо, машаллах!“. Това са думи на благодарност и благослов. С тях Вазов изразява огромната си признателност към българката и възторженото чувство, породено от постъпките на главната героиня. Като истинска българка и християнка тя извършва подвиг в дните на погром на Априлското въстание. Точното посочване на времето и мястото на действието в разказа придава достоверност не само на случилото се през този ден, но говори и за реалното съществуване на главната героиня.
„Тя беше жена около шейсетгодишна, висока, кокалеста – мъжка на види. На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже…“
Баба Илийца добива реален образ и става главен герой в историята. Българка, балканджийка, готова да поеме на плещите си риска в кървавото време и отговорността да спаси децата на нацията… „За да запази рода български!“
Персонажът на баба Илийца е напълно реален. Живяла някога в махалата с кошарите, където отглеждали козе и овце на едно. Пристанала с родното си име Пена в Челопек, тя се жени в Илиевия род и от там започват да я наричат Илийца.
Нещо повече. Ще минат години и оцелели четници ще разкрият, че баба Илийца е помагала и на други бунтовници от разбитата дружина на Христо Ботев.
По-късно става традиция на 2 юни, след честванията на връх Околчица, Ботеви поклонници да се отбиват на гости на дядо Дано – оживялото полуумряло във Вазовия разказ внуче на баба Илийца. Самата тя се е споминала 2-3 години след Освобождението. Но родът й до днес има множество потомци.
Коравата българка оставила над 400 наследници, пръснати по цяла България. В Челопек и до ден днешен живеят Пенка Драганова и Тодорка Драганова – продължили личното име, което е предавано от поколение на поколение. Пенка Драганова на 88 годишна възраст, пенсионирана учителка по биология от Врачанската гимназия, се радва, че достойно защитава създадения образ и име на прабаба си. Нейния дядо е „детето, което старата жена трябвало да отведе до Черепишкия манастир в огнената нощ на Априлското въстание.“
Друг наследник на баба Илийца е Диана, чийто прачичо е дядо Дано. Диана днес посреща всеки ден посетители в уредената като музей възстановена къща на безстрашната „една българка“.
Нейният дом, който не устоял на капризите на времето, тъй като бил изграден от измазана с кал плетеница, е изграден отново на мястото, където се е намирал, близо 105 години, след като се разиграва описаната от Вазов случка. Той отваря врати за посещения през 2003 г. благодарение на родолюбиви българи, кметството на село Челопек, Община Враца и Мемориален комплекс „Ботев път“. Те възстановяват къщата на баба Илийца и я превръщат в музей, в знак на признателност към героичната челопченка и нейните съселяни, рискували живота и домовете си в онези размирни времена. Малката къщурка е изградена на мястото на истинската къща на баба Илийца. Експонатите в нея са дарени от жителите на селото, а проекта е дарение от инж. Данчо Данов.
Единствената одая в къщата е побрала много интересна и богата експозиция от някогашни предмети на бита, софра и трикраки столчета на 200 години, местни народни носии, постелки...
Най-честите посетители са ученици от цяла България, за да присъстват на вълнуващ урок по родолюбие, а покрай това се учат да тъкат на автентичния стан, дискретно скътан в единия ъгъл на стаята. Заедно с жени от Челопек месят погачи, които изпичат в подница в огнището, а после похапват с домашно сирене, пият чай от набрани в Балкана билки – мащерка, мента риган...
Посетителите в къщата на баба Илийца могат да видят прототипа на ръчния миксер – изработена от дряново дърво качамилка, с която някога нашите баби са забърквали качамака – едно от най-често сервираните на трапезата им ястия. Друга интересна домашна потреба е една дървена кръстата бъркалка, наричана джуруляк.
На полицата, сред стомните и глинените съдове, до портрета на дядо Дано, е натъкмен един уникален експонат – бъклица, върху която с въглен и бои, добити от естествени минерали, е изрисуван образът на Христо Ботев, който обаче с времето вече е доста избелял.
Тук е и хурката на баба Илийца, както и една по-съвременна хурка, с която бабите от Челопек, нагиздени в народни носии, показват на идващите тук ученици как се преде.
Всеки докоснал се до автентичността на къщата може да остави дарение за поддържането и обогатяването на музейната сбирка, както и за паметника на връх Околчица. Именно на път към този мемориал във формата на огромен християнски кръст се минава покрай къщата на баба Илийца, намираща се в самия център на Челопек срещу църквата.
От там започва и туристическа пътека, извеждаща до местността Кривульо, където в престрелка с черкези загива подвойводата на Ботевата чета Перо Херцеговинеца. Крайната й точка е заслонът „Погледец“, откъдето се разкрива омайваща гледка към долината в подножието на Врачанския балкан и част от Искърското дефиле.
Минете ли оттам, не пропускайте да се отбиете на гости в къщата на баба Илийца. Там времето е спряло и завинаги е запазило като паметник споменът за една българка…
Разтваряйки страниците на книгата за впечатления намираме:
„Поклон пред великите хора, живели преди нас“, „Дълбок поклон пред героите на нашата история. Горди сме, че сме българи!“ „Бяхме очаровани от с. Челопек и родната къща на Баба Илийца. С благодарност! Бъдете живи и здрави! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира! На българската героиня Баба Илийца – Вечна й памет“.
Приведените цитати са само много малка част от мненията и отзивите на посетителите, отразени в книгата за гости на Къща-музей „Баба Илийца“, с. Челопек, Врачанско. Те са достатъчни обаче, за да представят общата тенденция, според която туристите, посетили музея, еднозначно и без колебание полагат къщата като ключов епизод в конструирането на националната памет. През музейното пространство литературният персонаж Баба Илийца е разпознат като историческа фигура, който има своето място не в българската литература, а в историята на нацията и – в още по-едър мащаб – в нейното самоизграждане.
Материалът е изготвен от Румяна Георгиева, ученичка в 11 клас, в СУ„ Христо Ботев“ град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.