Неведнъж бях чувала за красотата на Крушунските водопади, но представата ми за тях не беше достатъчна. Трябваше и да ги видя. Реших и не сгреших, защото това впечатление ме обогати завинаги.
Преди осем години, две седмици преди началото на новата учебна година, родителите ми решиха да заведат мен и сестра ми на екскурзия. Бяхме малко скептични, защото мислехме, че ще ни бъде скучно с тях, но се оказа съвсем различно. Това преживяване винаги ще остави отпечатък в живота ни. Пътувахме с нашата кола, радвахме се на окъпания в зелено Предбалкан, на прелитащите птички и на хубавото време. След около час и половина път, най-накрая пристигнахме в с. Крушуна, намиращо се на около 30 км. от Ловеч. Изпитвах неописуемо вълнение и тръпнех в очакване да зърна красотата и изяществото на част от България. Имах чувството, че съм в една вълшебна приказка. За мен това място беше магическо, докосващо всеки един човек и допринасящо за много положителни емоции.
За водопадите имаше табели, за това не използвахме навигацията. Паркингът беше голям, а входът беше 3 лв. за възрастни, 1 лев за ученици и безплатно за всички деца под 7 години. В началото на местноста, пътеката се разделя на две с указателна табела - за горната част на Големия Водопад, пещерата Мараата и Тайнствения водопад, а другата ни възможност беше да се отправим към долната част на Големия Водопад. Още в началото усетих спокойствието, чистият въздух и приятната обстановка. Избрахме първо стръмното изкачване, за да го направим докато сме още свежи. Вървяхме бавно по пътеката, минавахме ту отляво, ту отдясно и спирахме, за да се полюбуваме на спускащата се река, която от време на време се скриваше зад дърветата и буйната растителност. Стигнахме до Тайнствения водопад, където водата пада от повече от 10 метра. Тук се случи нещо забавно, което ни накара да се смеем със сълзи. Видяхме един човек, който падна във водата, първо се притеснихме и изтичахме да му помогнем. Но се оказа, че той нарочно е скочил, за да усети меката и изключително приятна вода. След него скочиха и други хора. Ние не го направихме, защото не си бяхме взели други дрехи, но пък там седнахме на камъните и ги гледахме.
Върнахме се към началото и се отправихме към долната част на Големия водопад. Вървяхме бавно, вече уморени от стръмната ни разходка, но не се отказахме от това преживяване. Поглеждахме към бистрата вода, която сякаш е създадена от вълшебен прашец, който докосва душата и изпълва сърцето ни с любов. Един от водопадите ни привлече вниманието. Можеше да минеш зад него и точно това направихме. Беше все едно преминаваш в друг свят, забравяш за всички грижи и си щастлив. Чувствах се толкова запленена от красотата, затворих очи и оставих капките вода, обляни от слънчевите лъчи, да изчистят душата ми и да внесат радост и желание за живот.
 В село Врачеш отбелязаха Деня на свободата |
Давам си сметка колко велик творец е природата, която изписва всяка една красота с тънък писец върху омърсения портрет на живота ни. Пътешествието беше към своя край, а аз не исках да спира, защото се чувствах горда. Водата беше като магия, магията беше сън, а сънят, от който не исках да се събудя, беше този на вълшебството, на величието на Крушунските водопади.
Материалът е изготвен от Ванеса Георгиева, ученичка в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“, гр. Ботевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин