Миналото - източник на национално самочувствие или съвременна мода? В днешно време може да се нарече „модерно“ да си псевдо патриот. Защо сякаш българските ни корени се „пробуждат“ на велики празници като 3 март или 22 септември? Българското знаме, като че ли се слага като украса , качваме снимки с него и пишем на кирилица. През останалото време гласовете ни могат само да се чуят в някоя квартална кръчма, танцувайки на диви кючеци и турски песни, или оплаквайки се с известния израз - „Съсипаха я тая държава…“
Българите, още от времето на турското робство, се стремят да подражават на чужди култури, копирайки техните обичаи и традиции, игнорирайки своите (О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?), но за сметка на това мнозинството се е състояло от смели хора, които да се противопоставят на коварствата на тираните. Но, в днешно време, ще можем ли да намерим такива хора? Хора, които тачат родното и българското? Кой може да каже, че истински милее за България?
А какво всъщност е България? Фактите са на лице - страна, с най-древната история на Балканите, дори в цяла Европа. Не променила името си цели XXI века. Народ, сдобил се със собствена писменост и букви. Български царе и ханове, достойни за почит и похвала ( спиране на арабското нашествие - хан Тервел, разширяване на България на три морета - цар Симеон, покръстване на българите - цар Борис и още много велики личности). Ние имаме славна история, а колко хора от днешното общество (и млади, и стари) могат да назоват някои паметни години и личности от миналото? Колко от нас имат представа колко трудно е било да се извоюва това, което имаме сега, а ние го приемаме за даденост?
Нека да отделим момент да се върнем в миналото. Да видим как са живели дедите ни, колко много са пожертвали, колко много са искали ние да бъдем спокойни. Най-малкото нещо, което ние можем да направим, е да ги запомним. Защото ако ние не направим това усилие, дали поколенията след нас ще знаят?
Но нека обясня какво за мен значи думата - минало. Миналото е съществена част от живота. От него можем да се научим на по-добро, да ценим и да тачим нещата, които имаме сега, защото никога не знаеш какво може да се случи утре. Спомените, са нещото което ни прави такива, каквито сме. Те са в корените на нашата същност, те са в погледите на нашите близки хора. Всеки ден, които минава, остава в съзнанието ни и ни кара да се усмихваме. Затова е важно да правим смели стъпки, защото можем да изпуснем момента и да съжаляваме за изпуснатите възможности. Животът е днес - всичко, случило се до сега, е минало.
 „Откачената фамилия“ зарадва любителите на комедията в Своге |
Материалът е изготвен от Ларита Богомилова, ученичка в ПГ „Велизар Пеев“, гр. Своге, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин