Българските села са известни със запазването на традициите и предаването им от поколение на поколение. Известни са с характерните си обичаи, фолклорни песни и поговорки, но и с много легенди, които са предавани от уста на уста. Така хората успешно са съхранили всички идеали и традиции на предците си. Предават ги на поколенията с молитви да се запазят още стотици години.
В Югозападна България, разположено в котловината между Малешевската планина и Пирин, с 1109 регистрирани жители се намира село Черниче. Домът на майка ми, както и моят. Израснала съм там сред всичките приказки, традиции, суеверия, песни и легенди, разказвани от моите баби. Много обичаха да ми пълнят главата с най различни небивалици или да ме водят на непознати места, пазещи нечувани тайни.
Не си спомням колко години са минали от този ден и кой беше денят. Но ще ви разкажа историята както и на мен ми бе разказана.
Тръгнахме сутринта, аз и прадядо ми. Водеше ме някъде извън селото. Ходихме по улици, пътеки, минахме поля, ниви, лозя. Изкачвахме се все по високо, докато не достигнахме една къщичка. Тази къщичка се оказа сеизмичната станция на село Крупник. Въпросното село се намира доста близо до нашето. Какво правехме на сеизмична станция, не мога да ви кажа. По стар обичаи за да се запази интереса на едно малко дете ми беше разказана легендата.
Легенда за едно от най-силните земетресения в Европа, случило се през 1905 година. Дядо Стойне Янев от селото бил на нивата си в местността "Кобилака" под селото, на равното, до река Струма, където пасял стоката си. По обяд обаче воловете започнали да мучат, а дядото едва ги удържал. Миг след това се чул страшен грохот, сякаш земята потънал, вдигнал се огромен облак прах и закрил слънцето. Когато пред погледа му леко се прояснило, дядо Стойне видял пред себе си цялото поле с пукнатини и потънало с няколко метра. Цяло стадо биволи изчезнали в процепите на напуканата като лице на столетница земя. На някои от биволите им се показвали само копитата. Тогава треснал вторият по-силен трус и стадото изчезнало.
Докато прадядо ми разказваше любопитната история гледах надолу към въпросната местност, където преди много години се развило действието. Виждах същото, което дядо Стойне е видял. И не знам защо, но тази легенда страшно много ме впечатли. Може би защото и до ден днешен хората разказват със страх за земетресението и за жертвите след него. Заради данните, които учените потвърждават, че е имало земетресение и то достатъчно силно не само да остави страха у хората, но и да промени драстично релефа. Може би защото извървях целият път до местността и успях да погледна през очите на дядо Стойне. Или пък защото на мястото, където земята се беше отворила и погълнала цялото стадо и след това се затворила, сега не беше неравно поле. Сега там на неравното поле се намира моят дом.
Дупничани отбелязаха 142 години от Освобождението |
Материалът е изготвен от Милена Миланова, ученичка в НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин