В периода между двете световни войни, семейство, на което е потомка моята учителка по история - Флорика Велева, емигрира в Румъния и се установява в приказнокрасивата и мултиетническа Трансилвания. Там тяхна съседка, а впоследствие и много добра приятелка, е една румънка. Нейното име е Флорика. За съжаление, тя е болна и не може да има свои деца. И когата прабабата на Флорика Велева е бременна, обещава да кръсти детето на съседката си. И името Флорика се пренася в българския род.
Преди четири години, госпожа Флорика Велева стана моя учителка по История и цивилизация. Дотогава историята за мен беше истински кошмар. Толкова мнгого години, хронологически ред, имена, събития... Но ме посрещна една усмихната жена, която искаше да ни докосне до миналото. Да ни покаже, че историята не е просто наука, не е просто нещата от които се страхувах... Да ни покаже, че историята е чувство и емоционално преживяване. Да ни покаже, че нашият живот е част от един непрекъснат, безкрайно древен и продължаващ живот - този на цялото човечество. И че ако успеем да вникнем, разберем и усетим това, историята ще е най-невероятният разказ, който ще преживеем.
Флорика Велева е родена в град Русе. Определя детството си като прекрасно, изпълнено с много любов, роднини, шум, смях и празници. Още от малка, проявява интерес към ученето, книгите и историята. Дори преди да може да чете, разглежда книгите у дома, вглежда се в картинките им и моли баща си да и разказва за историите написани на страниците им. Най-ярък спомен и остава книгата „Войната с Ханибал“ на Тит Ливий. Книга за Втората пуническа война между Рим и Картаген. Тогава баща и се опитва да я спечели за каузата на картагенците, но тя поразена от картините на убитите римски войници застава твърдо на страната на Рим. Мнението и остава непроменено и до днес: „Как мога да бъда за Ханибал и картагенците му?! И до днес съм римлянка и скърбя за загиналите при Кана.“
Двете и училища в Русе формират голяма част от личността на Флорика Велева днес. Голям принос за това има и нейният град(Русе), който тя определя като европейски красив, мултиетнически, с различен вид, култура и пъстрота. За продължение на своето образование, госпожа Велева избира Софийския университет. Този етап от живота си, тя определя като своето истинско съзряване. А за самият университет споделя : „Софийският университет ми даде всичко.“ Там тя намира невероятни преподаватели, които имат големи заслуги за нейното изграждане и като историк, и като преподавател. И въпреки че впоследствие с много от тях са имали различни позиции, възгледи, теории по политически и исторически въпроси, тя запазва своето уважение, дори страхопочитание към тях.
Флорика Велева не избира учителската професия, учителската професия избира нея. Още като дете тя обича да преподава. Първият и ученик е по-малката и сестра. Класната стая е домът им. Учебниците са домашните книги и атласи. В университета е вярвала, че да си професор в тази институция е върхът на кариерата, която може да постигне. Тогава обаче, когато госпожа Велева е трети курс неин професор се обръща към тях с думите: ” Най-добрите от вас трябва да станат учители, а не професори. Професори в университета винаги ще има. На тази страна и трябват учители - не какви да е, а най-добрите от добрите! Във вашите ръце е бъдещето на този нация, вървете и работете за нея.”
Учителската си професия Флорика Велева определя като много неща. Мисия, поверена и от нейните учители и професори. Дълг към родината. Удоволствие от общуването с млади хора, в чийто очи вижда любопитство и вълнение от историята. Предизвикателство, заради безразличието в очите на други деца. Борба дали това, което прави е достатъчно добро. И надежда, че наследството, което и е поверено, няма да бъде изгубено и прахосано. А за своята мисия като учител, тя определя възпитаването на „свободни, политически грамотни и информирани граждани.“.
И наистина с помощта на госпожа Велева, аз изживях за тези четири години едно приключение назад в историята. Научих за много народи, империи и страни. За много славни герои, битки и войни... Но, може би, най-ценният урок, който госпожа Велева ни даде, е винаги да търсим причинно-следствените връзки. Научи ни, че за всяко нещо си има причини, има повод, има и последствия. Научи ни да търсим същността на нещата, да не гледаме повърхността...
Госпожо Велева, благодаря Ви. Благодаря Ви от сърце. Вие ми показахте толкова много, научихте ме на толкова много. И историята е само една част от това. Вече съм дванадесети клас и идва времето, в което ще си кажем сбогом... Но аз винаги ще ви нося в сърцето си. Ще помня как се засмивате и ме поправяте за поредната грешна година или сбъркано име...Как ми писахте първата шестица... Да знаете само колко време ги учих тези два урока... Как лека по лека се докоснах до вашата философия за историята. Как започнах да преживявам историята, дори да се уча от нея. Ще ви помня със усмивка налице и трепет в сърцето.
 COVID-19 - игра на тарикати и будали |
Материалът е изготвен от Цветелина Чучукова, ученичка в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин