Лазаруването е стар български обичай за посрещане на пролетта. Отбелязва се в Деня на Свети Лазар, осем дни преди Великден. Ден, включващ много цветя, усмивки, песни, танци и невероятно красиви момичета. Ден, който символизира порастването на едно момиче и превръщането на дете в мома.
За мен тази традиция е изпълнена с пъстрота, живописни моменти, случващи се в родния ми край – с. Гара Бов. Голямо удолетворение чувствам, когато видя в очите на хората вълнението при влизането на лазарките в дома им. Тук всеки жител на селото се чувства благословен, ако лазарки са гостували в дома му. Счита се, че всеки дом, в който пеят лазарки, ще се радва на здраве и плодородие през цялата година.
В лазаруването участват момичета на различна възраст. Облечени и пременени в красиви носии, нагиздени с разнообразни украшения. Те обикалят от къща на къща и поздравяват домакините с лазарски песни, предназначени за всеки член от семейството, в зависимост от възрастта и положението му. В знак на благодарност, стопаните даряват момичетата с дребни дарове като яйца, пари, брашно, ябълки и други.
Във всички краища на България тази традиция е свързана с различни ритуали. Такъв, характерен за моя край е - „мятане” на кърпа през рамото. Момичетата слагат бяла кърпа на рамото на най-възрастния в къщата, а той пуска паричка в кърпата – за да е здрава годината като желязото.
След обреда, всичко, пуснато в кърпата и всички събрани дарове, лазарките разделят по равно. Песните, които се пеят, не се повтарят и не се пеят в никой друг ден от годината. Различни са поверията, ритуалите, възрастта на момичета, дори даровете, но едно е общото във всички краища на страната ни и то е, че посланието на лазарките, техните песни, танци и усмивки са за зраве и берекет на семейставата и домовете, в които ходят.
Затова Лазаровден и лазаруването, в което винаги участвам, е една от любимите ми традиции в моя край. Усмивката и пълните очи на майка ми, когато обличам носията, вълнението на хората, когато вляза в дома им, песните, танците и шегите с останалите лазарки, да – това изпълва сърцето ми с благодарност, уважение и признателност към всички, които успяват да организират тези така важни и ценни традиции за нас.
Материалът е изготвен от Ванеса Милева, ученичка от 8 клас на ПГ ”Велизар Пеев”, град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.