Ива Дойчинова е първата жена-радиоводещ в историята на частните радиа, както и настоящ водещ на четиричасовото радио предаване „Ива от сутрин до обед” по радио FM+.Тя е позната още от малкия екран, тъй като има дългогодишен опит като телевизонна водеща на предавания като „Денят е прекрасен”, „Часът на мама”, „Искам работа”, Хит – 1, Нота бене, Хубавите къщи и други. Освен като радио и тв водещ, Ива е заемала позицията Програмен мениджър на радио FM+.
Радиоводещата е наградена с престижното отличие „Рицар на книгата” от Асоциация Българска книга, по случай Международния ден на книгата и авторското право, като един от журналистите с най-голям принос в отразяването на издателския бизнес в България.
Как решихте да се занимавате точно с журналистика ? С какво Ви спечели тя?
- Този избор стана интуитивно - обичах да слушам предаването "Нощен хоризонт", когато бях студентка. Харесваха ми много разговорите в студиото, диалогът, който правеше водещият с невидимите си слушатели, посланията на музиката и темите. Уж учех нощно време за изпитите, но всъщност слушах предаването между 0 и 3 часа след полунощ и след това започвах да се готвя за сесия. Мисля, че това, което ми допадна в журналистиката е общуването по принцип. Аз обичам да общувам с хората и да ги слушам. А оттам дойде и по-голямата рамка - да ги слушам пред публика и да посреднича между гости и аудитория, за да разкривам вълнуващите истории на хората, за които има смисъл да се говори.
Какви предимства има журналистиката за Вас ?
- Журналистиката е много широко понятие. Жанровете в нея са толкова много, колкото и в литературата. Аз съм журналист - посредник. Стоя между аудиторията и госта си и искам да взема най-дълбокото и интересното от госта, заради аудиторията и това, което тя ще почувства. По принцип журналистът е любопитен човек. Той не се доверява лесно и проверява непрекъснато какво се случва в дълбочина. Политическият журналист по принцип се съмнява и се опитва да разкрие истината за процесите и личностите зад тях. Аз не съм точно това или поне сега не съм. Сега представям темите и идеите, хората и процесите, които са вдъхновяващи и носещи смисъл за останалите. Като цяло ни заливат информация. Тя често идва от новините и "големите" медии, които са манипулативни. Ако непрекъснато ни се говори за катастрофите, ужасите, убийствата и нещата, от които ни е страх - това означава ли, че светът в който живеем е това? За мен - НЕ. Има много хора и процеси, които са хубави и градивни. Аз заставам зад това, без да си затварям очите за другите. Просто искам да бъда журналистът, който показва вдъхновяващото. Защото го има и защото то на свой ред вдъхновява хората и им дава вяра да бъдат градивни. "
Фактът ,че постоянно се срещате с хора допада ли Ви? Чувствате ли се различна от останалите и защо?
- Това е моята стихия - обичам да се срещам с хора и да им давам думата. Важна е уговорката, че аз избирам тези хора и ги харесвам. По този начин давам ефир и трибуна на това, което си струва да се чува и вижда. Доброто в този свят го има и добрите хора ги има. Само че малко ги представят в медиите и така те стават малцинство, а не са. В този смисъл се чувствам различна - не говоря за плашещото и лошото, а за вдъхновящото и това, което си струва. Много е, повярвай ми. И те каня от тази страна на журналистиката.
Учили сте българска филология. Държите ли в социалните мрежи да се пише на кирилица?
- Не просто на кирилица, а на правилен български. Добрият изказ - писмен и говорим е добра мисъл - ясна и чиста. Терминът "шльокавица" за писането с латински букви на български не е случаен. Шльокавицата е в главата на пишещия и е тежък махмурлук от безграмотност. Човек трябва да има изисквания към себе си и грамотността е важна част от тях.
Грамотността в днешно време се пренебрегва. Какво ще кажете на тези, които държат на нея и се противопоставят на това, че не е важно единствено образованието?
- Хората, които си мислят, че образованието не е важно заблуждават сами себе си, че с мързел могат да станат някой. Образованието те прави мислещ и можещ, свободен и творящ човек. Необразованите хора са лесно манипулируеми - някой друг решава вместо тях какво ще правят с живота си. Усилието да развиваш мозъчната си дейност е изключително важно! Дори, за да знаеш как да правиш добро е важно да можеш да анализираш и да взимаш добри решения.
И последно - какво ще пожелаете на младите, които в бъдеще искат да се занимават с журналистика ?
- Журналистиката е начин да бъдеш критичен и любопитен едновременно. Моля да вземеш предвид това, че журналист и водещ на забавно предаване са две коренно различни неща. Водещият често е манипулиран човек, на когото са написани въпросите, а някой в слушалката му казва как да реагира. Това не е журналист. Журналистът е човек, който има изградени критерии, знае какво прави по време на ефир в електронна медия или какво да пита, ако е в печатна/интернет медия. Журналистът е точно толкова важен, колкото и госта. Всеки човек може да бъде журналист, ако е достатъчно информиран, свободен и провокативен, за да стигне до дълбочината на нещата. В този смисъл - всеки човек носи журналиста в себе си. А на хората, които се посвещават на тази професия искам да пожелая следното - Никога не се поставяйте под собственика на медията, за която работите и не ходете по чужда свирка. Вие носите името си и то представя вашата собствена личност. Пазете името си и то ще пази вас. Това е чудесна професия за смелите, любопитните и творците.
Материалът е изготвен от Александра Александрова, ученичка от 9 клас в СОУ "Христо Ботев", гр. Драгоман, за ученическия проект "Работилница за репортери" на Еспресо Медия.