Отец Герасим е личност за която малко хора знаят. Макар и непознати, неговите дела са достойни за уважение и почит. Нека се върнем назад във времето и да се запознаем с един малък човек, но с голяма душа, принадлежаща на вярата и любовта към българското.
Гроздан Китов е роден през 1810 г. в село Брезе, в семейството на Кито Вражалеца. Майка му Стояна го нарекла с това име, защото се появил на бял свят в двора под натежалата от грозде лозница. Още тогава старите баби обикаляли около новороденото момче и казвали: "Ще бъде жилаво като земята, защото от първия си миг е стъпила на здрава почва!". От малък Гроздан Китов започнал да се самообразова. Изкарвал си хляба като ратайче по богатите къщи и манастири. В някои манастирите се е научил да чете и пише, много обичал книгите. Като виждал неговото ученолюбие, съпругът на сестра му го завел при познат монах в София.
Монахът го отрупал с огромен куп черковни книги. Гроздан залегнал над книгите и само след година, две всичко било научено наизуст. Когато го завели на изпит при познати я монах, той останал учуден, как този младеж за толкова кратко време е научил всичко. Така Гроздан Китов е ръкоположен за монах в малката Свогенска черква "Св. Петка", а след това и игумен под името Герасим във възобновения манастир към нея.
Черквата "Св. Петка" била порутена и опожарена от турците. Отец Герасим започнал работа по възстановяването ѝ, но нямал необходимите средства. Помощ поискал от осеновлашкия манастир "Седемте престола‘", но за жалост не била достатъчна и за това Гроздан продължил да търси средства в съседните села. През 1860 г. започват ремонтите. Построена е нова магерница, нови манастирски килии, ремонтирана била и черквата. Отец Герасим искал да обзаведе в манастира килийно училище, за това тръгнал да се обучава из другите манастири и да набира опит. След това доставил каменни плочи и каменни моливи, поръчал масички и столове, така започнал своята учебна работа. Първите му ученици станали манастирските ратаи: Марко от Лесковдол, Панчо Стефанов от махала Клена, Петър Георгиев от Старо село. След това неговите ученици станали и негови заместници.
Според легендите и преданията отец Герасим е бил нисък на ръст с черна къдрава коса и тъмни очи. Освен първият учител в района, отец Герасим се помни от поколенията и като бунтовник и участник в съзаклятието. Той бил сподвижник на Апостола, негов куриер и организатор на комитетски събрания. Отец Герасим прекарва петдесет години от живота си в черквата "Света Петка" като духовно лице и бунтовник. На стари години изгубил зрението си, починал през 1904 г..
Това е преданието за него достигнало до наши дни. Гробът на Гроздан Китов е в двора на черквата в град Своге, като напомня на хората от дефилето за учителя, духовника, достойния българин!
Материалът е изготвен от Нелина Михайлова, ученичка в 10 клас на ПГ "Велизар Пеев", град Своге, участник в „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.