Ако някой ме попита как изглежда тази слънчева жена, аз ще му отговоря : „Това е жената, която винаги ходи в бяло.“ Да, това не е метафора, а факт. Защо бяло? Защото то е символ на нейната борбеност, целеустременост и позитивизъм.
Описвайки нейното творчество, без всякакво замисляне мога да кажа, че това са романи, разкази и есета, в които най-често използваната дума е „хубаво“. Математически погледнато тази дума се среща поне по стотина пъти на страница, не защото няма други думи, които да използва, а защото това е един човек изпълнен с красота и доброта. Евгения Петрова е жена, която гледа на живота от към хубавата му страна и се наслаждава на всеки един миг от него.
Тя е родена като дете на любовта от едно шестнадесет годишно момиче в Сливенския затвор на 9 април 1953 г. и има необичайната и трудна съдба на осиновеното дете. Със своя безумен късмет (както самата тя твърди) съдбата я изпраща при един стар македонски род в Благоевград. По ирония на съдбата двете и майки биват с едно и също име – Йорданка. Едната - подарила и живот, а другата, отдала и целия си живот .
Самата тя разбира, че е осиновена едва в късната 40 годишна възраст, случайно, когато с майка и разчиствали стария гардероб в техния така уютен апартамент. Тя не вини никого за това, напротив. Именно тази новина и вдъхва куража и я подтиква към това да помага на деца ,незнаещи какво е майчина милувка, какво е да нямат собствен дом.
Завършила е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е преподавателка по литература до 1985 г., методист в отдел "Просвета" до 1989г., десет години е била директор на Дом за деца, лишени от родителски грижи. Омъжена е за мореплавател. През целия си живот помага на хора, изпаднали в беда. Обича книгите, природата и хората, които имат чувство за човешко достойнство и които са чужди на злобата и завистта.
Автор е на книгите "Спомени за моя род", "И да направиш добро" /автобиографичен роман/, "Децата на сенките", "Законите на любовта", "Разговор за двама", "Най-щастливият ден". Книгите й са преведени на фински, македонски, гръцки и др. езици. Отличена е със званието "Жена на Благоевград" за 2008 г. и с още много други награди. Продължава да се занимава с активна обществена и благотворителна дейност.
Лично от нея, самата аз получих като подарък една от последните и издадени книги „Аз съм тук“. Тази макар на пръв поглед малка книга, съдържа в себе си три пътеписа и множество разкази, представящи историите на емигранти, сираци, вдовици. Но нейните герои не са хора, които несгодите на съдбата могат да пречупят. Те са борбени, силни и изворът на тяхната устойчивост е любовта. В центъра на книгата стои човекът с неговата разностранна съдба. Един от многото разкази с автобиографична цел, а едноименния разказ дал и заглавието на книгата, авторката му непринудено споделя своята изповед.
Разговаряйки с нея, видях искрата в очите ѝ, когато разказваше за децата на които е успяла да помогне през изминалите 10 години. Тринадесет от тези деца, вече изучени с нейна помощ, създали вече семейства, могат да потвърдят, че Евгения е ангел-пазител, дори това дадено и прозвище ,ако човек не знае, би я свързал с това че винаги може да я видим да носи бяло.
Въпреки че самата тя няма деца, грижата за тези невинни души и дава сила да се бори за тях – в името на тяхното светло бъдеще.
Омъжена за мореплавател, изявен романтик ,Евгения смята, че е има безумен късмет. Запознали се на автостоп, мислейки си, че им било писано да са заедно. Да, звучи странно, но както самата тя твърди: „На този свят няма нищо случайно, всички случайности са предопределени да се случат‘.
Евгения Йорданова няма нужда от суперлативи за нейните благотворителни дела. Защото тя не е станала писател, за да задоволи нечие его. Дори издаването на своите книги е превърнала в кауза - със събраните средства от продажбата на своите книги ще издаде втори тираж, за да бъдат подарени на тези, които нямат възможността да си купят.
Маериалът е изготвен от Анелия Гущерова, ученичка в ПМГ "Акад. Сегрей Корольов", гр. Благоевград за ученическия конкурс на EspressoNews - „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“.
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Samsonite, BHTC
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца