Щастлива съм, че най-накрая имам възможността да изкажа мнението си за COVID-19. Изчетох безброй много публикации, следях новините от 13 март до началото на месец април и не пропусках и една емисия от 19:00 часа. Следях сайта, в който се споделяше статистиката за случаите на коронавируса и гледах, и гледах и тотално вече се нагледах.
Омръзна ми със ставането сутрин, като включа телефона и отворя социалните мрежи, да чета и слушам поредния брифинг. Омръзна ми почти нищо положително и разведряващо обстановката да не се казва, а от сутрин до вечер само най-лошото и най-лошото. Ядосвам се на това, че тук в България вместо поне малко да поутихне паниката, новините навсякъде я правят да става по-голяма.
Това, което се случи на цял свят е по негова вина. Признавам, отскоро смятам, че сме си го заслужили и това е някакъв вид карма. Първо смятах, че е измислица и ще си остане този вирус само в Китай. След това се стреснах и аз, паниката ме обзе, но въпреки това не спрях да излизам. После, когато се появи в началото на март първият случай си казах, че няма шанс и това е лъжа. Сега вярвам, че вируса съществува на 100 % навсякъде, но все си мисля, че не е чак толкова страшно. Съдете ме, така гледам на нещата аз!
Пандемията не промени много моето ежедневие. Почти всичко си е същото, без ходенето по кафетата, дискотеките и сбирки с приятели. Мога да кажа, че от цялата ситуация при мен се появиха два плюса. Първият е, че вече от седмица тренирам, правя упражнения. Предизвиквам себе си и мързеливото ми тяло, свикнало на лежане. Вторият плюс е, че обръщам много по-голямо внимание на ученето. През всичките ми 12 години в училище за първи път уча толкова много, не само за матурите, но и по другите предмети.
Не мога да кажа все още как ще отпразнувам Великден, само знам, че вирусът няма да ме спре да боядисвам яйца със семейството ми. Да, спря ме тази година да обикалям черквата в събота полунощ, но като отмине всичко ще я посетя пак.
Така че, аз гледам положително на нещата от няколко седмици, а искам да вметна, че съм и абитуриентка, но не се отчайвам, че няма да имам бал, защото съм убедена, че ще имам, дори да е през лятото.
Трябва да гледаме на нещата като слънце по време на буря, след като отмине бурята, винаги се появява шарената и усмихната дъга!
 Панагюрище - ценно, носталгично, майчино |
Материалът е изготвен от Натали Ангелова, ученичка в СУ „Иван Вазов“, гр. Вършец, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин