Напусна ни легенда на българското кино и театър, актьора Иван Налбантов.
Иван Налбантов е роден през 1940 г. Завършва ВИТИЗ „Кр.Сарафов” и от 1967 г. е актьор в трупата на Театър „Българска армия”. Преподавател по „Сценична реч” в НАТФИЗ.
Сред по-значимите му роли в театъра са: „Говоруха“ – „Балада за поручик и Мартюка”, драматизация на Бр. Крефт по повестта „Четиридесет и първия” на Борис Лавреньов; „Кралят“ – „Светая Светих” – Дж. Б. Шоу; „Наполеон“ – „Избраникът на дявола” – Дж. Б. Шоу; „Влас“ – „Дачници” – М. Горки; „Найден – „Майстори“ – Р. Стоянов; „Тита Нане“ – „Рибарски свади” – Карло Годони; „Андрю Чикчирик“ – „Дванадесета нощ” – Шекспир; „Крумов“ – „Подробности от пейзажа” – Ст. Стратиев; „Милан“ – „И слезе Господ на Земята” – Неда Антонова; „Бабина душица – „Опит за летене” – Й. Радичков; „Боря Челезньов“ – „Веранда в гората” – Михаил Дворецки; „Катиело“ – „Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо, реж. Андрей Аврамов; „Клисар“ – „Железният светилник“, реж. Асен Шопов; „Попа“ – „Да разлаем кучетата“, реж. Иван Урумов.
Публиката го познава и обича и заради многобройните изящно изваяни в телевизията и киното образи, както и запомнящите се рецитали.
Иван Налбантов е член на Съюза на българските писатели. Автор е на книгите: „Антракт” – стихове; „Една действителност от думи” – пространно есе за големия български артист Владимир Трендафилов; „Риба за царе” – къси разкази; „Къси нощи” – документална проза с театрална тематика.
Министерството на културата изказва искрени съболезнования на семейството и близките на Иван Налбантов.
Дълбок поклон!
Източник: Министерство на културата
Снимка: Народен театър "Иван Вазов"