Салон за красота „Лотос Розе“ - бизнесът като релакс и отношение към клиента

2203 преглеждания

Салон за красота „Лотос Розе“ - бизнесът като релакс и отношение към клиента

Мадлен или известна още като Мади е родена в град Своге и пътувала много. Преди около две години и половина заедно със съпруга ѝ отваря собствен салон за красота, който носи името „Лотос Розе". Това не е просто място, където отиваш, за да си направиш нова прическа. В този салон, в това студио - отиваш, за да излекуваш косата си. Обучени в древното индийско изкуство на аюрведа - Мади и съпругът й помагат на хората да изглеждат и да се чувстват отново млади. Много хора твърдят, че тя е променила живота им, а обстановката, в която биват приети е приятна и отпускаща.

Здравейте! Бихте ли се представили за читателите на EspressoNews?

Здравейте! Казвам се Мадлен и съм родена в Своге, но дълго време съм живяла в чужбина. Завърнах се преди повече от две години, когато със съпруга ми решихме де отворим „Лотос Розе". Предишният ни бизнес беше много по-успяващ. Той е свързан с вътрешен интериор. Решихме, че сме много натоварени и искаме както да се отдадем на почивка, така и да  споделим уменията си с хората тук. Ние да си починем, да помогнем и на нашите клиенти да релаксират.

Как се запознахте със съпруга Ви?

Работихме в една фирма за вътрешен интериор в Дубай и съвсем случайно се запознахме, с времето решихме да се оженим и да се върнем тук в България.

Освен в Дубай, къде другаде сте живели преди да се върнете в България?

Дълги години съм живяла в Италия, по-точно Милано - градът на модата. Завършила съм вътрешен интериор и текстил. И след толкова години там се запалих по художествено изпълнение на подови настилки, които са уникат. Само една настилка може да съществува и никога не се прави втора такава, винаги се проектира за конкретен клиент. Но това изисква много усилия, много грижи за този под да се изпълни. След дълги години в тази сфера реших, че може би трябва да обърна малко време и на себе си.

Пътували сте много, означава ли това, че знаете много езици?

Учила съм някъде около седем езика, от които сега, на този етап, ползвам три езика, а другите четири съм ги позабравила. Говоря италиански, английски, гръцки и мъничко, защото в момента го уча, санскрит. Това е най-древния език в Индия. Невероятен език.

Веднага ли след като се върнахте в България ...  в Своге, решихте да започнете да се занимавате с това, което правите и днес ?

Решихме, че ще работим в тази сфера на релакс. Затова отидохме със съпруга ми в Индия да изкараме един курс по аюрведа. Аюрведа означава наука за живата природа. Това е наука, която е много древна. Преди около три хиляди години са писани първите книги по аюрведа. Повечето процедури са с билки.

Беше ли Ви трудно да започнете бизнеса?

В малък град е много трудно, защото всички хора се познават. И ако в един голям град очакваш да дойдат хора, тези  хора, които идват, те никога не се познават помежду си. А в един малък град, когато някой дойде, след това той разказва на другите и ако има нещо неприятно, някакъв проблем - той няма да се върне, но с него няма да дойдат и другите десет, които го познават. Но пък е предимство, когато хората са доволни. Когато един е доволен, той ще разкаже на 20/30 други и това означава, че ще дойдат. Така че в началото беше малко непознато, малко трудно, но след това - нещата потръгнаха.

Мислили ли сте да наемете служители, вместо само вие да работите тук?

Никога не съм мислила. Дори моите колеги дизайнери в Дубай ме питаха: „Ама ти смяташ да работиш с клиенти ли?". Не можеха да си представят, че аз мога да работя с клиенти директно, а не да си наема други работници. Но не съм мислила да си наемам работници, защото вярвам, че директната връзка с клиентите е много по-добре за  тях - да не минават моите знания през някой друг, а директно да ги споделям с тях.

Обмисляте ли да се разраснете, да отворите втори, дори трети салон?

Ами не, защото енергията, която аз давам на клиентите си ще бъде разпиляна, ако отворя други и наема други работници. А и тогава трябва да се грижа за работниците повече отколкото за клиентите.

Това място, важно ли е за вас?

То е много важно за мен, а и за съпруга ми също, защото то не е място, където ние сме дошли, за да изкарваме пари и да печелим, а е по-скоро със знание от наша страна и някак си духовно и енергийно заредено. То е място, където можете да се отпуснете, където искаме да релаксираме.

Като малка мечтали ли сте си и вярвали ли сте, че някой ден ще имате свое собствено студио и то ще бъде толкова успешно?

Не съм мислила, но си спомням едно мое желание. Може би съм била някъде към 5 - 6 годишна, а тук по-нагоре имаше хлебарница. Винаги ме изпращаха да купувам хляб. Там продавачката слагаше една чинийка и всички поставяха в нея стотинки - винаги беше пълна. Казвах на майка ми и баща ми, че един ден искам да отворя моя собствена хлебарница, за да получавам толкова стотинки.

Занимавате ли се с друго?

Занимавам се и с един много интересен занаят. Това е изработването на народни носии, но не фабрично изработени, а автентични. Всички материали са истински: истинска вълна и истинска коприна. Моята идея е такава: да не купувам нищо от магазина на готово, а да взема вълната от овца, която е в планината и аз сама да я изпера, да я изпреда, да я изтъка. След това да взема копринената буба, да извлека коприната от нея, да я изпреда, да я боядисам, обагря и от нея да направя гайтани. Всичко това изисква много време. Около шест месеца до една година е нужно за изработката на една национална носия. Такава изработена в България мисля, че в момента няма. Такива подобни национални носии са изработвани предимно в Япония, но там хората имат друго съзнание - не искат да печелят бързо и да правят сто, от които сто ще спечелят, колкото от една истинска.

Щом завършите носията, ще я продадете ли?

За сега все още я работя и искам да се явя на конкурс за носия, а след това, ако спечеля конкурса - може да я продам.

Кой ви е научил на обработката на вълната и всичко?

Аз съм бакалавър в областта на художествения текстил, впоследствие защитих магистърска степен по интериорен дизайн. Освен това ме е учила баба ми - как да обработвам вълната и как да я преда. Тя ме е научила да плета - на много такива умения, свързани с текстила.

Имате ли други хобита?

Всъщност, те са много. Примерно: харесва ми всичко, което е естествено. Харесва ми дори да правя сапун, който се прави на ръка; не да си го купя, а да си го направя сама. Много ме влекат етеричните масла, затова се научих как да ги дестилирам от билки. Тези масла са много полезни за човешкият организъм - противовъзпалителни са. Например розовото масло е много добро за кожата на лицето и за косата. Примерно за косата е също полезно копринен серум. Аз се научих да го произвеждам. Всичко се прави на ръка. Тук в нашето студио ние се опитваме да бъдем по-далеч от химията и по-близо до природата. Например, много от клиентките пристигат при нас с доста изгорени коси в търсене на лек за косите си. Тези коси са поразени от бои, перхидроли, химически компоненти. Всички бои и в магазините и във фризьорските салони съдържат подобни химикали, които увреждат много косъма. Повечето клиентки искат да изглеждат добре, така както са изглеждали в детските си години, в които са били тийнейджърки ...например, с дълги, лъскави коси. След около шест месечна билкова терапия при нас те излизат наистина със завидни коси -  лъскави, живи - и казват, че повече никога не искат да се докосват до химия.

Искате ли да споделите нещо специално с нашите читатели?

Мисля, че специално в бизнеса хората не трябва да мислят само и преди всичко как да печелят пари, а да имат съзнание и повече да се стремят клиентите им да се чувстват добре. Не да произвеждат боза с аспартан или с подобни вредни химически елементи, например. И не трябва водещото да е колко пари ще донесе един какъв си бизнес. Добре е да се мисли как да бъдем по-полезни на хората, предлагайки достъпни и качествени услуги, така че те да се чувстват по-добре и да дойдат отново. Индийската философия твърди, че навлизаме във времето на Сатя и Юга -  епохата на разумните същества, на разумните хора, а не на тези, които искат да печелят върху гърба на някой друг. Защо да не  насочим мислите и намеренията си в позитивна посока как хората да се чувстват по-добре.

Благодаря, Ви!

Материалът е изготвен от Лияна Стоичкова, ученичка в 11 клас на ПГ "Велизар Пеев", град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontime.