Читалището е обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Думата „читалище” буквално означава „място за четене“. Това е и първоначалната идея. Впоследствие от читални те се превръщат в просветни и културни средища. Читалищата са първите граждански организации, които осигуряват равно участие и всеобщ достъп на всички членове на обществото, като така се стремят да стимулират и развиват техните социални взаимоотношения. Читалището като характерна българска институция преминава през всички промени на обществото ни и се развива според потребностите на нашето време.
Читалищата стават отражение на желанието за пробуждане. Те възникват благодарение на инициативата на по- заможните и образовани българи.
През 1856 г. в Свищов се формира първото подобно средище. През същата година се учредяват читалищата в Лом и Шумен. Впоследствие идеята е заимствана навсякъде по българските земи. Между 1856 г. и 1869 г. тези институции наброяват около 30, а до Освобождението стават над 130. Читалища се откриват и отвъд нашите земи – в Букурещ, Браила, Цариград. Там те играят огромна роля за развитието на културно-духовния живот на емигриралите българи.През този период възниква идеята за създаване на съюз на народните читалища.
Идеята за читалищно съюзяване се разгръща след Освобождението, в началото на ХХ век, когато се появява нужда от нов тип духовно и политическо общуване, което да надхвърля рамката на държавнит просветни и културни институции. Интересни са статистическите данни за читалищата през този период: ако в първите десетина години (до 1890 г.) се основават още 84 читалища, през следващите 20 години (до 1910 г.) се създават нови 796. Като се включат и възстановените след Освобождението, към 1910 г. в България има 1076 читалищни и подобни на тях културно-просветни дружества и организации.
Читалищните дейци не си правят илюзии, че могат да постигнат значителен напредък, ако са разединени. Затова през 1904 г. сливенският обществен и читалищен деец Стефан Гидиков отново поставя въпроса за читалищното съюзяване. Въз основа на своя практически опит той развива идеята, че многобройните културно-просветни и други подобни организации могат да достигнат „нов подем и нов разцвет“ само „обединени, сгрупирани около читалищата“ като естествен център на културно-просветния живот в страната.
Днес читалищата на територията на страната наброяват 3600 и продължават да изпълняват дейност в полза на културните нужди на обществото. В края на 2017 г. всички български читалища са вписани в регистъра на ЮНЕСКО.Описани са като центрове за съхраняване на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство. Аргументите за това международно признание се коренят във факта, че тези средища успяват да останат живи обществени институции, в които националната култура се възпитава и предава през поколенията до наши дни.
Читалищата са нашето минало и бъдеще. Ако научим новото поколение на любов към книгите, към непознатото, към новите знания, към миналото ни, то тогава ни чака по-светло бъдеще. Но как да направим това без да го натрапим в лицата на децата? Без да го превърнем поредното тяхно задължение? Как да предизвикаме доверие в родителите? Как да накараме народа да гледа на читалището с добро око?
С малки стъпки. Основната задача е да провокираме българина да гледа с плам към читалището, както по време на Просвещението. В днешно време на читалището се гледа като на просто институция, а то е много повече. Когато читалищата възникнали те били създадени и подпомагани от обществото, днес тази задача има съответната община. Но кога читалището се превърна в бюрокрация, в нещо административно,в просто точка от дневния ред?
Като за начало читалището трябва да се свърже учебните заведения. Още от детската градина децата трябва да имат поне по едно седмично посещение там, като разглеждат различни части на институцията, театърът, библиотеката, салона по народни танци, музикалната зала и други. По този начин още от ранна детска възраст децата ще приемат читалището като нещо разтоварващо и приятно,ще бъде предизвикано желание за още посещения.
И тук идва втора стъпка, създаване на дневни занимални, в които родителите да оставят децата си. За тази цел разбира се трябва да бъдат назначени определен брой учители, всеки специализиран в различна сфера. На учителите не е задължително да се плаща, те могат да бъдат доброволци изявени личности от града, като занималните на бъдат през почивните дни или през удобно за тях време. В Дупница имаме такъв пример, Снежана Малковска, която вече единайсета година води актьорско школа за деца напълно безплатно. Местните фирми и институции могат да спосорират читалището и/или да организират събития в него, за да покажат на децата различни възможности за професия. В Дупница пример може да бъде даден с фармацевтичната фирма Актавис. Няколко служителя могат да посетят сградата на читалището и да обаснят на най-малките как се правят лекарствата, а на по-големите да бъдат показани няколко опита.По този начин децата ще развиват талантите си, ще се забавляват и ще учат.
За да оставят децата си, родителите трябва да имат вяра в читалището и колектива в него. За тази цел може да бъдат организирани срещи, в които обществото да бъде запознато с реформите. Социалните мрежи също са добра идея за информиране на хората от града.
Освен тези занимални читалището трябва да организира доста събития по различни поводи 24 май, Деня на Земята, деня на детето, деня на детската книга и други. Могат да бъдат канени различни писатели, организации, атьори,музиканти, психолози.
С многото и разнообразни дейности общественото внимание ще бъде привлечено от читалището и ще се задържи на него.
Град Дупница има перспектива и огромен потенциал за развитие.Хората, които живеят тук са огнени, непримирими, търсещи, творящи. И точно поради тази причина ако се обърне повече внимание на читалището, като нови идеи, подновяване на базата спрямо нуждите на обществото, успеха ще бъде голям. Читалището ще стане мостът на града към развитие и ще Дупница ще достигне нови върхове.
Материалът е изготвен от Дара Върбанова, ученичка в СУ "Христо Ботев", гр. Дупница, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Samsonite, BHTC
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца