Виненият туризъм в Югозападна България - състояние и перспективи

Историята на винопроизводството у нас започва още със заселването на траките и продължава с различни темпове и до днес. Своят апогей винарството в България достига през 70-те и 80-те години на миналия век., След 1989 г. интересът към този отрасъл донякъде спада, като възстановяваването му, няколко години по-късно се свързва с появявата и развитието на винарския туризъм.

Лозаро-винарският район „Долината на Струма“ (Югозападен) е разположен по поречието на река Струма и въпреки малката площ, която заема, той е популярна дестинация за туристите както от България, така и от чужбина. Тук климатът е с изразено средиземноморско влияние и този район е най-топлият за България. Тук са разпространени сортовете Широка мелнишка лоза, Мелник 55 или Ранна мелнишка лоза, Рубин, Руен, Керацуда, Тамянка, Мерло, Кабернесовиньон.

Към 2016 г. на територията на България има регистрирани 251 производители на вино, като броят на туристическите винарски изби е 78, което прави 31%. В ЛВР „Долината на Струма” само 14% от избите се занимават с винен туризъм.

Въпреки неголямата му популярност в този район, той се отличава с най-благоприятна среда по отношение на работното време, тъй като 73% от винарните са отворени за посещение без предварителна заявка през цялата седмица.

Анкетно проучване сред туристи и експерти, проведено от ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, в края на 2016 г., в което участие са взели 49 туристи и 14 експерти в областта на винения туризъм, показва силните и слабите страни на Югозападния лозаро-винарски район. Използвана е петточковата скала на Ликерт (от 1 – слаба, 2 – незадоволителна, 3 – средна, 4 – добра до 5 – отлична) за оценка на лозаро-винарския район.

Някои от предимствата на ЛВР „Долината на Струма”, за които съответно получава високи оценки и от анкетата, са природните дадености в околността (4,35), също културните забележителности (4,15), а и местната кулинария (4,29), която е успяла да съхрани своята автентичност и с това е привлекателна за туристите. Ставайки въпрос за виното обаче, то тук е второто най-добро по качество в България с оценка 4.31, а друга позитивна особеност е невероятното разнообразие от вина и широкото присъствие  на местни сортове грозде, по-точно 45% от общия дял.

Тези показатели са съществени за развитието на винарския туризъм в региона, но има и фактори, които са пречка. Едни от тях са липсата на обозначителни табели и лошата пътна инфраструктура, като и двата показателя получават оценка от 3,09 от анкетираните. Изключително важна предпоставка за развитието на туризма е както нивото на обслужване, така и качеството на местата за настаняване. По отношение и на двете оценките на туристите показват, че има още доста какво да се желае за подобряване на положението в областта. Макар оценката за съотношението цена-качество да е най-високата за страната (3.62), тя остава незадоволителна за стандарта на туристите.

Обобщаващата оценка на туристите за възможностите, които предлага този лозаро-винарски район за развитие на винен туризъм е 4.27, с което ЛВР „Долината на Струма” е с втората най-висока оценка за страната, а според друго проучване и вторият по посещаемост регион с 21% във връзка с този вид туризъм.

Въпреки добрите условия за развитие на винарския туризъм в региона, приходите от него са сравнително малки. В около 78% от случаите винарните не генерират повече от 15 посетители на седмица. Вероятно една от основните причини за това е липсата на партньорство с информационните центрове и туристическите агенции, както хората от този регион сами посочват. Това несъмнено оказва негативно влияние по отношение на притока на туристи.

При друго проведено изследване се оказва, че макар дегустацията на вино да е основната причина за този вид туризъм, тя далеч не е единствената и той може да бъде подпомогнат по различни начини. В един свят на все по-нарастващо търсене от страна на клиентите, предлаганите допълнителни услуги могат да изиграят важна роля за конкурентоспособността на отделните изби. Наличието на места за хранене и настаняване, наличие на винени маршрути, наблюдение на винопроизводството, музейна експозиция, СПА и винотерапия са част от допълните привилегии, които правят една винарна привлекателна за повече туристи.

СПА и виненият туризъм не са особено характерна комбинация за ЛВР „Долината на Струма”, а процентът на избите, разполагащи със място за настаняване и със заведения за хранене е нищожен.

Трябва да се отбележи, че ЛВР „Долината на Струма” притежава отлични предпоставки за успешен винен туризъм, но той все още е слабо развит. Един от начините, по който би могъл да се подпомогне, несъмнено е засилването на партньорството с туроператорите, тъй като голяма част от посетителите на региона не са запознати с този вид туризъм. Благоприятно действие би оказало и повишаването на качеството на обслужване и изграждането на съоръжения за настаняване на посетителите.

От наличните данни става ясно, че е трудно, дори почти невъзможно самостоятелното развитие на този вид туризъм в България. Поради това благоприятно би било и съчетанието между винен и селски туризъм или между винен и приключенски туризъм в този район, а също и предлагането на различни услуги, които да привличат посетителите. Подобни подобрения биха били от полза за разширяването на винения туризъм, а това от своя страна би довело и до популяризирането на региона и повишаването на вложените инвестиции. 

Материалът е изготвен от Павела Костова, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов”, гр. Благоевград, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"